Новите неуловими камери на КАТ

Новите неуловими камери на КАТ

10 км/ч толеранс ,а снимките не могат да се трият!
28-те преносими камери за скорост, които са на въоръжение от няколко дни в родния КАТ, ще променят коренно ситуацията по българските пътища и магистрали.
Унгарските лазерни радари ARH CAM-S1 на практика са неуловими за шофьорските радари, засичат колите на разстояние до 2 км, могат да заснемат до 6 ленти на движение, а също така работят денем и нощем.

Унгарските производители дават възможна грешка от +-2 км/ч на камерата, а родните полицаи слагат 10 – 14 км/ч толеранс. Това е така и заради разликата в измерванията на километражите в автомобилите и реалната скорост. За да са спокойни шофьорите, че няма да бъдат глобени, трябва да карат с не повече от 10 км/ч над разрешената скорост. Това означава, че по магистралите вече ще можем да се движим спокойно с максимум 150 км/ч, ако не искаме да плащаме глоба. Досега неписано правило разрешаваше да се кара по българските аутобани със 159 км/ч без да реагира полицейската камера.

Лазерните радари ARH CAM-S1 са снабдени със сим-карта, чрез която в реално време чрез интернет връзка нарушителите веднага се записват на специален софтуер. Досега снимките се сваляха на флашки и след това се носеха в база данни, което предразполагаше към манипулации и корупция. Лазереният лъч на унгарските камери автоматично разпознава номера на автомобила и обработва данните за неговия собственик. Ако автомобилът премине със скорост над зададената, устройството възпроизвежда пет снимки и една от тях отива при нарушителя.
Портативната скоростна камера ARH S1 за разлика от ръчния пистолет за скорост е напълно самоуправляваем и не зависи от полицая. След като е настроен на място, той използва автоматичната технология за разпознаване на регистрационните номера за идентифициране на превозни средства, заснема неподвижни изображения или видео, определя GPS координатите в реално време – всичко това без човешка намеса. Камерата може да се сложи на тесен участък край пътя на специална стойка-триножка или пък да бъде поставена вътре в полицейския автомобил.
Освен скоростта, S1 може да заснема нарушения като шофиране в автобусна или аварийна лента. S1 също функционира като инструмент за наблюдение на трафика и задръстванията.

Share for us:
Автономните автомобили или шофьорите?

Автономните автомобили или шофьорите?

Автономните автомобили или шофьорите- какви са рисковете?

В Аризона загина жена колоездач, блъсната от автономен автомобил на компанията Uber. Това е първият случай с фатален край след инцидент с кола без човешки фактор в управлението. Инцидентът e ключов за реакциите на политиците и на обществото като цяло спрямо новата технология – защото се случва в момент, в който големи корпорации „натискат” властите да улеснят масовото използване на коли без шофьор.

Статистиката, кото е изведена за резултатите на автономните автомобили е следната:За последните 3 години автономните автомобили Waymo (на Google) са изминали над 4 милиона мили (близо 6,5 милиона километра) по пътищата на САЩ, като последният 1 милион мили е навъртян през последните 6 зимни месеца. Има регистриран само един-единствен (при това много лек) инцидент по вина на автономен автомобил – на 14 февруари 2016 г. при неправилно престрояване Waymo се удря странично в автобус.

Плюсове, които могат да се считат за този тип технология са определено доста, например : „Водачите“ на автономните автомобили не шофират агресивно, не говорят по телефона, не се обръщат назад да видят какво прави детето на задната седалка, не си настройват радиото или навигацията, не се изморяват, не заспиват, не страдат от ПМС, не им прилошава, не получават инфаркти, не пият, не взимат наркотици. Не минават на „тъмнооранжево“, винаги спират на знак Stop, винаги спазват предимството, винаги спазват безопасна дистанция, винаги спазват ограниченията на скоростта и забраните за изпреварване. Тоест човешкия фактор го няма, което пък може да се счита за минус – човешката преценка.

Share for us:
КАТ с акция „колан на задната седалка“ от 12.03.18

КАТ с акция „колан на задната седалка“ от 12.03.18

Две акции започна КАТ от днес. От 12 до 18 март започва полицейска операция за установяване на нарушители, които не използват обезопасителни системи – колани, каски за мотористите и детски столчета.
Контролът за установяване на такива нарушения ще бъде засилен в цялата страна. Основно внимание ще има и върху пътниците, които се возят на задните седалки на автомобила.
От миналата година има промени в закона според, които вече и самият водач носи отговорност и ще бъде глобяван, ако пътниците на задните седалки не използват колани.
Процентът на използване колани от пътниците е все още твърде нисък. Лош е и процентът за детските обезопасителни системи.
Глобата за не поставяне на колан, каска и не използване на столче за дете е 50 лв.
Същата глоба се налага и на водача, ако някой от пътниците е без колан.
Това не означава, че ако трима от пътниците са без колан, водачът ще бъде глобен с по 50 лв. за всеки, а общо глобата ще бъде на тази стойност.

„Очакваме гражданите да се научат да ползват тези обезопасителни системи, не само когато има такива операции, а постоянно.
Нека всички в автомобилите да използват колани, защото това спасява живот”, обясни главен инспектор Росен Рапчев от отдел „Пътна полиция”.

Share for us:
Автомобилът като част от интериора

Автомобилът като част от интериора

Защо да дадеш стотици хиляди евро за автомобил и след това да го оставиш на улицата или в тъмен гараж? Жител на Хага смята, че неговият Cayenne заслужава много повече от това. Ето защо той го е паркирал във всекидневната на дома си и трябва да признаем, че е добра гледка за гостите, седнали за вечеря. Въпросният любител на автомобилите е вкарал част от гаража във всекидневната си. Така е постигнал три ефекта: първо, разчупил е интериора, второ – усвоил е по-голямо пространство. Трето – постигнал е оценка на дома си от 277 кв. м от 1,6 млн. евро.

Бившият гараж, предназначен за четири автомобила, е преработен в жилищна площ, като дизайнерът е обединил в едно всекидневна и кът за четене в свободното следобедно време. В стаята има килер, помещение за съхранение на вещи и инструменти, изход към задния двор.Такива дизайни, в които автомобилът става част от интериора, започват да се срещат по-често. В центъра на Амстердам има къща, в чиято кухня е паркиран Porsche Boxster S. Въпросното жилище струва 890 000  евро.

Има и друг подход. Така например 46-годишният Андреас Кюмел, собственик на класически 911 Speedster, е направил за своя автомобил специално помещение с прозрачна стена. То не прилича толкова на гараж, колкото на отделна жилищна стая.

Share for us:
По-качествени ли са новите автомобили?

По-качествени ли са новите автомобили?

Получава се явен парадокс – от една страна автомобилните производители изявяват намерения до няколко години да разполагат с технологии за напълно автономно движение, а от друга признават, че все по-често се натъкват на различни технологични проблеми, включително със системи, свързани със безопасността. Примери за изтегляне на автомобили за корекции на определени системи колкото щеш.
Възниква логичният въпрос дали с технологичния напредък на автомобилите не се зараждат и проблеми с качеството. С увеличаване на електронните компоненти в автомобила се повишава цялостната му сложност, а от друга страна производителите са притискани от обстоятелствата да намаляват себестойността на продуктите и да скъсяват развойните цикли. Това от своя страна води до търсене на начини за замяна на по-голяма част от реалните тестове със компютърни симулации, но се оказва, че подобно нещо не е най-доброто решение.
Автомобилите обаче стават по-надеждни
И все пак това е само част от цялостната картина. Истината е, че именно поради много по-високите изисквания и контрол, свързани с безопасността, автомобилните производители инициират по-често сервизни акции за коригиране. Преди подобно нещо почти не се случваше – не защото нямаше нужда, а заради по-ниските изисквания и липсата на подобен опит при производителите. Същевременно с това все повече автомобили завършват без никакви проблеми маратонските тестове на auto motor und sport.  Проблеми като споменатите, които касаят компоненти интегрирани в крайния продукт на практика са редки явления, за подобно сложно инженерно творение на автомобила. Терминът „качество“ включва изключителен комплекс от взаимно свързани процеси и резултати, разбирането на който изисква дълбоко потапяне в дебрите на тази наука.
Въпрос на вкус
При това постигането на нужното ниво на качество е обект, намиращ се както в сферата на доставчиците на компонентите, изграждащи автомобила, така и в тази на интегрирането им в автомобила и създаването на нужното усещане за качество. При Porsche например този комплекс се крепи на четири основни стълба. От едната страна стои необходимостта от създаване на съответстващата на марката емоция – или комбинацията от дизайн, звук и динамика , а от друга функционалността, надеждността и удобството при ежедневно ползване.  Създаването на усещане за високо качество тук се претворява във всеки възможен детайл и размера и равномерността на всяка фуга. И към всичко това задължително се добавя нивото на работата на сервиза и цялостното обслужване.
За да се постигне пълният формат на търсения резултат по отношение на качеството, всичко трябва да започне още от нивото на развойния процес. Проектирането на допуските при сглобяване и повърхностите на всеки отделен детайл в края на краищата се изразяват в това което клиентът усеща при добира си с автомобила – пряко или непряко.
Пример за последното е производителят на трансмисии ZF, който трябва да спазва толеранси от порядъка на My, или една една хилядна от милиметъра. Без специални машини и автоматизирани процеси това е напълно невъзможно. Но и на тях не може да се има сляпо доверие. Ако човек иска да се вмъкне малко по-дълбоко в дебрите на изискванията които се поставят пред доставчиците ще се сблъска с поредица от нормативни стандарти и методи обединени под името „ стандарти за управление на качеството“ IATF 16949, които междувременно наскоро бяха актуализирани и са международно признати. Накратко може да каже, че доставчиците на части, системи, механизми и компоненти за автомобилната промишленост на практика се сблъскват с множество изисквания от страна на производителите по отношение на контрола на качеството във веригата за доставки и едно от тях е необходимостта от сертификат са спазването на гореспоменатия стандарт.
Пълно наблюдение
Необходимите условия за гарантиране на качеството на автомобилите изисква контрол по цялата производствена верига. При това още на ниво развойна фаза трябва да се отчетат всички фактори за този процес. За целта се включват симулационни методи, свързани със съответното софтуерно обезпечение, но все още две трети от всички тестови изпитания се базират на реални продукти. Само така е възможно да се установи крайният резултат от взаимовръзката на отделните компоненти. От няколко години за целта се използват така наречените Data Matrix Codes, съдържащ информация относно всеки от използваните детайли. Независимо от дигитализацията и автоматизацията обаче човекът си остава най-важното звено в производствената верига.
Проблеми винаги ще има!
С развитието на производствените процеси през годините делът на автоматизираните такива постоянно нараства в името на намаляването на възможността за човешка грешка. Все още обаче има много процеси които роботите не могат да свършат. Проблеми и грешки винаги ще се случват, защото колкото и да се развиват процесите на производство, сложността на продуктите също ще расте.

Share for us:
Най-икономичните бензинови, употребявани автомобили

Най-икономичните бензинови, употребявани автомобили

Представяме Ви характеристиките на 5 модел бензинови автомобила, смятани за най-икономичните и употребявани.

1. Toyota Prius I – 5,1 литра

                                                                      

В САЩ Prius бързо стана бестселър, докато в Германия премиерата на хибридното задвижване през 2000 г. не беше толкова успешна. Едва 1200 екземпляра бяха продадени до края на 2003 г., вероятно тогава горивото все още беше сравнително евтино. Клиентите неоснователно се плашеха от сложната техника – съчетанието на бензинов и електрически двигател и големи никел- металхидридни акумулатори. За нито една от продадените 1200 Тoyota не е регистрирано оплакване.“ Prius„ реализира най-големи икономии при градско движение, където разходът на другите автомобили се увеличава драстично.

Данни: Модел – Toyota Prius I; Раб. обем/к.с. – 1497 см³/78; 0-100 км/ч – 11,9 сек.; Макс. ск. – 170 км/ч

2. Fiat Punto 1.2 16V

                                                                         

Уверени, но не и лакoми 80 к.с. – заслужаваш похвала, Fiat!Италианците имат традиции при производството на икономични малки коли, за съжаление имат и традиции при недостатъчния качествен контрол. 1,2-литровият двигател с 16 клапана е много добър, но това не може да се каже за качеството на появилото се през 1999 г. Punto. Електрониката е ненадеждна, често се налага смяната на арматурното табло. Често се наблюдават течове на каросерията, трансмисията също предизвиква доста оплаквания. Явно съединителят и скоростната кутия не са дорасли за мощния двигател с 80 к.с.

Данни: Модел – Fiat Punto 1.2 16V; Раб. обем/к.с. – 1242 см³/80; 0-100 км/ч – 14,0 сек.;Макс. ск. – 172 км/ч

3. Renault Twingo 1.2 – 5,5 литра

                                                                       

Доверчивите му очи ни гледат от 1993 г., но едва след появата на 1,2-литровия двигател три години по-късно Twingo стана истински икономичен, но не и достатъчно надежден. Качеството на изработка е ниско, електрическата инсталация непрекъснато сервира проблеми. Водачите на Twingo се изнервят от лоши контакти в електронния командващ блок и задействалия се по тази причина имобилайзер. Още по-неприятни са проблемите по окачването – скъсани предни пружини и калпави спирачки. Като изключим тези недостатъци, Twingo доставя истинска радост на водача с обширната си и удобна каросерия. След „фейслифтинга“ през 1998 г. седалките вече са значително по-удобни.

Данни: Модел – Twingo; Раб. обем/к.с. – 1149 см³/58; 0-100 км/ч – 13,6 сек.; Макс. ск. – 151 км/ч

4. Daihatsu Cuore 1.0 – 5,7 литра

                                                                       

Въпреки че разходът на гориво на Cuore и Corsa е еднакъв, Daihatsu заема четвърто място, защото се задоволява с по-евтиния нормален бензин А92. Освен това е и значително по-надежден.  Моделите с 1,0- трицилиндров двигател (55 к.с.), представени през 1999 г ., почти не показват дефекти. Единствено каросерията не е достатъчно добре защитена срещу ръжда. Спирачките са слабички, вероятно защото автомобилът е предназначен основно за движение при градски условия. Cuore не е автомобил за дълъг път, двигателят е шумен, а кормилното управление – недостатъчно прецизно за високи скорости.

Данни: Модел – Cuore; Раб. обем/к.с. – 989 см³/55; 0-100 км/ч – 13,9 сек.; Макс. ск. – 140 км/ч

5.Opel Corsa 1.0 12V – 5,7 литра

                                                                      

По-добър от от славата, която се носи за него – това важи с пълна сила за актуалния модел на Corsa. Еднолитровият трицилинров двигател с 58 к. с. ( от средата на 2003 г. с 60 к.с.) се  отличава не само с нисък разход, добър въртящ момент и спокоен ход, но и с абсолютна надеждност. Разпределителният вал се задвижва с верига, поради което не се налага честата смяна на скъпия назъбен ремък. Окачването е настроено добре, комфортът е предостатъчен. Единствено ни дразни нестабилната работа на електрическия сервоусилвател на волана. Друг недостатък са бързо ръждясващите гърнета на ауспуха.

Данни: Модел – Corsa 1.2 12; Раб. обем/к.с. – 973 см³/58; 0-100 км/ч – 17,7 сек.; Макс. ск. – 155 км/ч

Share for us:
10 съвета за зимно шофиране

10 съвета за зимно шофиране

Зимните условия са предизвикателство за всеки шофьор. Тогава пътните и метеорологичните условия са непредсказуеми и е изключително важно да се съобразявате с тях. Основните правила за безопасно шофиране през зимата са повишено внимание, по- ниска скорост и адекватни реакции.

За да бъде максимално безопасно шофирането през зимата е от изключително значение първо да подготвите автомобила си.

 Съвети:

  1. Спазвайте по- голяма дистанция.
  2. Следете внимателно заобикалящата Ви обстановка и останалите участници в движението. 
  3. При спиране избягвайте рязкото натискане на спирачката върху хлъзгава повърхност. Спирането трябва да бъде много постепенно, за да не се блокират колелата, което ще причини хлъзгане и загуба на управлението на автомобила. Ако това се случи трябва да отпуснете педала на спирачката, за да се получи отново сцепление. След това отново натиснете спирачката, постепенно, като продължите да използвате спирачната сила на мотора.
  4.  Оглеждайте се за заледени падащи предмети или лед.
  5. За да намалите скоростта, използвайте скоростите, като връщате постепенно предавките към по ниски, вместо да натискате спирачката. 
  6. При изкачване, можете да използвате по-висока предавка от тази, която използвате при сухо време, за да не се пързаляте. 
  7. При потегляне върху сняг трябва да подавате много постепенно газ, за да избегнете рисковете от хлъзгане. Ако колелата се плъзнат, включете на по-висока скорост, за да намалите силата, приложена върху тях. 
  8. При завой намалете скоростта преди да навлезете в него, като се стараете да запазите движението по права линия. За да вземете завоя, Вашето въздействие върху волана трябва да бъде плавно и постоянно. Това ще предотврати отлепяне на гумата от пътната настилка, което прави автомобила труден за управление. В завоя, запазете бавна и равномерна скорост.
  9. При загуба на контрол на предните колела трябва да намалите скоростта като постепенно освободите педала на газта, за да си възвърнете сцеплението. Ако е необходимо натиснете леко спирачката без да блокирате колелата.
  10. При загуба на контрол на задните колела, ако все още имате сцепление на предните, при автомобили с предно предаване, ускорете скоростта, за да възстановите равновесието. При автомобили със задно предаване, постепенно отместете крака си от педала на газта докато задните колела си възвърнат сцеплението. Ускорете плавно до достигане на желаната скорост. Не трябва да натискате спирачката,защото това ще доведе до увеличаване на дисбаланса отзад.

Share for us:
Как се раждат зимните гуми?

Как се раждат зимните гуми?

Гумите на леките автомобили поемат динамичните сили при шофиране между превозното средство и пътното платно. Зимните гуми трябва да осигуряват по-добро сцепление и безопасност, както върху суха и мокра пътна настилка, така и в случай на сняг или лед. Ето защо разразботването на зимните гуми се счита за „кралска дисциплина” при разработването на гуми изобщо. Конструкционните промени при новите зимни гуми засягат предимно формата на профилите, разпределението им и страната на въртене.
Преди започването на серийното производство следва да се проведат мащабни изпитания, както и детайлно да се провери капацитетът на новите продукти при всякакви атмосферни условия. С оглед провеждането на тестовете на пистата за тази цел, в зависимост от комплексността им, новоразработените профили се изрязват в гумите ръчно или чрез режещи роботи. Разноските за производството на толкова малки серии с обичайните вулканизаторски начини на работа биха били прекалено високи, а производството им би отнемало значително време. Скоростта е решаващ критерий в това отношение.

На основата на чертежите и данните, генерирани от компютъра, които изрязващите получават от инженерите, се оформя моделът с детайлите на профила на новите гуми. Частично моделите на плоскообразните чертежи се прехвърлят върху необработените гуми, с което се създава новият модел на ламелите. Разработваните по точи начин модели са сложни и с различна дълбочина на разреза и профила. Чрез разрязващите ножове, които се нагряват силно в зависимост от линията на профила и твърдостта на материалите, специалистите за гуми създават предвидения профил. С оглед на вида на гумата, това може да отнеме различно време. При по-сложните зимни модели, за които са характерни различни по дебелина и дълбочина ламели, специалистът може да работи до 40 часа. В това отношение той трябва да е изключително точен, защото и най-малкото отклонение от указанията може да доведе до грешки.

Няма специално училище за служителите, изрязващи гумите. Преди някой да се захване с изрязването на гумите, трябва да премине през вътрешно обучение с продължителност около две години. В хода му служителите се запознават с все по-сложната и усъвършенствана до най-малката подробност ръчна работа. Предвид по-обикновените форми на профила, на преден план в обучението най-напред са летните гуми и едва след около година могат да се посветят на „кралската дисциплина” или зимните такива.Служителите трябва да се научат да боравят с роботите. В това отношение е налице особено компексен начин на мислене. От друга страна, те следва да притежават изключителни моторни умения, понеже има разрези, които роботите не могат да осъществят. По тази причина с тях се занимават само специални служители.

Завършените гуми се поставят на превозното средство, което е единственият начин за тестването им. Едва след като резултатите за реалните характеристики при шофиране – като, например, спирачен път, безопасност в случай на т.нар. „аквапланинг”, покажат желаното и след като тестващите водачи дадат субективното си мнение относно удовлетвореността им от реакциите на автомобила, може да започне и серийното производство на продукта.Ако това не се случи, инженерът по гумите трябва да се съобрази с необходимите промени, като започне отначало изрязването на новия прототип.

Използвани ни източници : www.autobild-bulgaria.com

Share for us:
Сезона за смяна на гуми започна

Сезона за смяна на гуми започна

От 15 ноември до 1 март шофьорите ще са длъжни да карат с гуми, предназначени за зимни условия или с гуми, чийто протектор е равен или по-голям от 4 мм.
Компромисният вариант е избран, за да могат шофьорите да ползват и летните си гуми, стига да не са много изтъркани, тъй като в някои части на България зимата е по-мека.
Това разбира се е личен избор, но все пак не са сами на пътя.
Актуално е особено в последните дни да си зададем въпроса задължителни ли са зимните гуми или препоръчителни.
Бърза справка ни показва, че в повечето държави в ЕС зимните гуми не са задължителни, но има и някои изключения. Повече можете да научите в новината: Ваканция извън България с кола в зимни условия
В повечето държави обаче, включително и в България, използването на зимни гуми не е задължително, но въпреки това остава препоръчително и ние силно го препоръчваме.
Ние от Профлийт ЕООД Ви даваме няколко причини за преминаване от летни на зимни гуми през зимата:
1) Лятната гума губи много от качествата си при температура под 7 градуса по Целзий, т.е. каучукът на лятната гума се втвърдява и се влошава сцеплението с пътя дори и при сух, но студен асфалт, а при наличието на сняг малката дълбочина на грайфера на лятната гума не може да осигури необходимото сцепление. Това означава, че спирането при зимни условия с лятна гума е много по-продължително;
2) Специално проектираните зимни грайфери са с много по-голяма дълбочина и в комбинация с мекия зимен каучук на протектора, зимната гума дава една относително висока сигурност и безопасност при шофиране в зимни условия;
3) Летният протектор в зимни условия се износва много по-бързо и се влошават динамичните качества на автомобила заради недоброто сцепление с пътя;
4) При добра експлоатация и съхранение комплект зимни гуми спокойно може да се използва няколко сезона;
5) Съвременните зимни гуми се отличават с много ниски нива на шума и осигуряват нормално и комфортно пътуване на максимално разрешените скорости;
6) Не са толкова по-скъпи от летните, разликата между нова лятна и нова зимна гума е в рамките на до 10%.

Всъщност, Законът за движение по пътищата не задължава шофьорите да слагат зимни гуми и няма глоба за тези, които карат с летни.
Но всички специалисти – от производители и търговци до водачи с дълъг стаж и пътни полицаи, препоръчват гумите да се сменят според сезона. Изискването за дълбочина на грайфера за летните гуми е 1,6 мм, а за зимните – 2 мм. Препоръчителната дълбочина за зимните гуми е 4 мм. Служителите на КАТ и ДАИ имат специални уреди дълбокомери, които са минали на метрологичен тест. С тях могат да установят дали гумите са изтрити и могат да ви глобят, ако минималният грайфер на гумата е под 1,6 мм.

Добре е преди да тръгнете на дълъг път, да се информирате за пътната обстановка и да предприемете съответните необходими действия за по-безопасното ви придвижване.

Share for us:
Ваканция извън България с кола в зимни условия

Ваканция извън България с кола в зимни условия

Ако вече планирате ски ваканцията си извън България и ще пътувате с кола, то проверете какви са изискванията за зимните гуми зад граница. В повечето държави в ЕС зимните гуми не са задължителни, но има и изключения. Информацията по-долу е събрана и обобщена от Европейските потребителски центрове в съответните страни в ЕС, Норвегия и Исландия.

Държави, където използването на зимни гуми е разписано в закон:

Естония
Зимните гуми там са задължителни между 1 декември и 1 март. Няма обаче да сгрешите, ако ги ползвате и за по-дълъг срок – между 15 октомври и 31 март. При извънредни метеорологични условия се допуска към гумите да се добавят и шипове от 1 октомври до 30 април. Такива приспособления обаче са забранени между 1 май и 1 октомври.

Финландия
Там зимните гуми трябва да са на колата между 1 декември и края на февруари. Ако ще слагате гуми с шипове, не забравяйте, че това е разрешено между 1 ноември и първия понеделник след Великден. Грайферите трябва да са поне 3 мм дълбоки.

Латвия
Между 1 декември и 1 март латвийските пътища са отворени само за коли, оборудвани с гуми, подходящи за зимни условия. Това означава, че грайферите трябва да са поне с 4 мм дълбочина. Гуми с шипове са забранени между 1 май и 1 октомври.

Словения
Между 15 ноември и 15 март, както и при силен снеговалеж или поледица извън този период, колите до 3,5 тона трябва да са оборудвани със зимни гуми. Такива трябва да са поставени и на четирите колела. Другият вариант е да карате с летни гуми, но в багажника да сте сложили и вериги за сняг, които да ползвате при необходимост. И в двата случая грайферите на гумите трябва да са поне 3 мм.

Хърватия
Зимните гуми са задължителни между 15 ноември и 14 април. Зимното оборудване се отнася до всички моторни превозни средства, независимо от условията навън. Возилата, които тежат под 3,5 тона трябва да са със зимни гуми (М+S) или с летни, но с минимална дълбочина на грайфера 4 мм, а в багажника да има вериги. В случай на нарушение на правилата за шофиране при зимни условия, шофьорите могат да бъдат глобени в размер на 700 куни (приблизително 95 евро).

Швеция
В тази скандинавска държава между 1 декември и 31 март е задължително да сте екипирали колата си подходящо или със зимни гуми. Грайферите трябва да са поне 3 мм дълбоки. Правилата се отнасят и за ремаркетата. В Швеция гумите с шипове могат да се ползват между 1 октомври и 15 април, както и ако се очакват тежки зимни условия.

Държави, където зимните гуми са задължителни, ако това налагат метеорологичните условия

Германия
Ако шофирате към Германия и по пътя има сняг, поледица или скреж, трябва да сте подготвени със зимни гуми или т.нар. всесезонни гуми, които да са поставени и на четирите колела. Техните грайфери трябва да са поне 1,6 мм дълбочина. При положение, че метеорологичните условия са по-меки от обикновено, може да останете и с летни гуми. Много е важно да се знае, че гуми с шипове, които могат да нарушат настилката, не са позволени.

Австрия
Между 1 ноември и 15 април колите трябва да са оборудвани със зимни гуми, когато природните условия го изискват. Тези гуми трябва да са на четирите колела, когато пътищата са покрити със сняг или лед, като грайферите им трябва да са не по-малко от 4 мм дълбоки. Гуми с шипове могат да се ползват между 1 октомври и 31 май. Шиповете трябва да прилягат плътно, за да не увреждат пътната настилка. Важно е да знаете, че има ограничение в скоростта на движение на колите с гуми с шипове (80 км/ч в извънградско и 100 км/ч по магистралата), като превозното средство трябва да е „маркирано” със знак за такива гуми. Стикерът се купува от автомобилни клубове или бензиностанции.

При зимни условия шофирането без зимни гуми или вериги за сняг може да ви коства глоба от 35 eвро. В случай, че и другите участници в движението са изложени на опасност, санкцията може да стигне и 5000 евро.

Люксембург
Зимните гуми са задължителни при сняг или поледица на пътя.

Норвегия
Няма задължение колите да са със зимни гуми, но в същото време те трябва да са годни за шофиране при зимни условия, което по същество е същото. От 1 ноември (или 15 октомври в северна Норвегия), шофьорите имат право да използват гуми с шипове, без да бъдат глобявани. След първия понеделник след втория ден на Великден това оборудване трябва да бъде свалено.

Словакия
Ако го изискват метеорологичните условия, зимните гуми са задължителни за автомобилите под 3,5 т – т.е. когато пътищата са покрити със сняг или лед.

Румъния
Управление на превозно средство по обществени пътища, покрити със сняг, лед или черен лед, без зимни гуми, се счита за нарушение.

Чехия
От 1 ноември до 31 март автомобилите трябва да са снабдени със зимни гуми, ако по пътя има значително количество сняг или лед. Тези гуми трябва да са поне с 4 мм грайфер. Гуми с шипове не са разрешени.

Държави, където зимните гуми са задължителни, само ако има знак за това на пътя

Франция
Зимните гуми по принцип не са задължителни, освен ако няма поставен специален пътен знак на пътя.

Испания
Като цяло зимните гуми не са задължителни в Испания. Според последните промени в регулацията гумите трябва да са с поне 3 мм дълбочина през периода 1 ноември-14 април.

Италия
Зимните гуми не са задължителни в Италия. Когато обаче има специален пътен знак, автомобилите трябва да са оборудвани с вериги за сняг или зимни гуми за периода, указан на знака.

Държави, в които зимните гуми не са задължителни
Белгия, Кипър, Малта, Португалия, Унгария и Гърция
Зимните гуми не са задължителни.
Дания
Зимните гуми не са задължителни. Ползването на гуми с шипове е разрешено от 1 ноември до 15 април.

Ирландия
Зимните гуми не са задължителни. Гумите с шипове не са незаконни, но могат да се ползват при по-плътна снежна или ледена покривка.

Исландия
Няма определен период, в който зимните гуми да са задължителни. Според местните разпоредби обаче в колата трябва да има оборудване – вериги за сняг или гуми с по-дълбоки грайфери, за да са под ръка на шофьорите при обилен сняг или лед на пътя. Ако зимата е мека, например в по-южните райони, могат да се ползват и летни гуми, но т.нар. всесезонни гуми са най-използваните в Исландия. Употребата на вериги е забранена в случай, че причинява щети на настилката.

Литва
Зимните гуми не са задължителни, но по правило между 10 ноември и 1 април не могат да се ползват летни гуми, а се налага те да се заменят с т.нар. всесезонни гуми. Не са позволени гуми с шипове между 10 април и 1 ноември.

Холандия
В Холандия зимните гуми не са задължителни. Употребата на гуми с шипове не е позволена, защото уврежда настилките.

Полша
Не се изисква използването на зимни гуми, но силно се препоръчва употребата на зимни гуми или на т.нар. всесезонни гуми през зимата при по-тежки природни условия. Веригите са разрешени, в определени места са задължителни, като в тези райони на пътищата са поставени специални знаци. Употребата на гуми с шипове е строго забранена в Полша. Те могат да се ползват само по време на зимни състезания или рали.

Великобритания
Зимните гуми не са задължителни. Разрешена е и употребата на вериги за сняг, както и на гуми с шипове.

Информацията е осъвременена според последните промени в някои държави. Повече може да видите тук: https://goo.gl/JmWUvp

Share for us: